Разрешението за пребиваване и работа тип „Разрешение за сезонен работник“ (РСР) представлява специален правен режим, който позволява на граждани на трети държави да работят временно в България при ясно регламентирани условия. Тази процедура е от особено значение за работодатели в сектори с повишена сезонна заетост, както и за чуждестранни работници, търсещи законна временна заетост в страната.

Правна рамка и компетентни институции

Разрешението се издава от Министерството на вътрешните работи (МВР) съгласно чл. 24к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Ключов елемент от процедурата е положителното становище от Агенцията по заетостта, което удостоверява, че са изпълнени условията за достъп до българския трудов пазар.

Процедурата е хармонизирана с европейското законодателство, по-конкретно с Директива 2014/36/ЕС, която урежда условията за влизане и пребиваване на сезонни работници от трети държави в ЕС.

Кой може да кандидатства

Разрешението е предназначено за граждани на държави извън ЕС, които:

• пребивават извън България към момента на кандидатстване;
• са наети от български работодател с трудов договор;
• ще извършват сезонна дейност за период между 90 дни и 9 месеца в рамките на една година.

Важно е да се подчертае, че това разрешение не води до дългосрочно пребиваване, а има строго временен характер.

Какво означава „сезонна работа“

Сезонната заетост е пряко обвързана с климатични и икономически цикли. Това са дейности, при които необходимостта от работна ръка се увеличава в определени периоди от годината.

Най-често срещаните сектори са:

• селско, горско и рибно стопанство;
• хотелиерство и ресторантьорство.

Тези сектори са официално утвърдени от Министерството на труда и социалната политика и подлежат на периодично актуализиране.

Основни условия за получаване на разрешение

За да бъде издадено разрешение за сезонен работник, трябва да бъдат изпълнени няколко ключови изисквания, които защитават както работника, така и пазара на труда в България.

1. Равнопоставени условия на труд

Работодателят е длъжен да осигури условия на труд и възнаграждение, които не са по-неблагоприятни от тези за български граждани на същата позиция. Това включва работно време, почивки, заплащане и социални придобивки.

2. Квалификация и опит

Кандидатът трябва да притежава необходимите умения и професионален опит за съответната длъжност. Това се доказва чрез официални документи, които трябва да бъдат преведени и легализирани.

3. Осигурено настаняване

Работодателят е задължен да осигури подходящо жилище, което отговаря на всички изисквания за безопасност и здраве. Важно условие е, че:

• наемът трябва да бъде разумен спрямо заплатата;
• условията трябва да са реално пригодни за живеене;
• трябва да има договор за наем.

4. Покриване на разходи от работодателя

Един от най-често подценяваните, но критично важни аспекти е финансовата отговорност на работодателя. Той е длъжен да покрие:

• транспортните разходи (отиване и връщане);
• здравните застраховки;
• социалното осигуряване.

Важно: тези разходи не могат да бъдат удържани от заплатата на работника.

Срок на разрешението

Разрешението се издава за срока на трудовия договор, но:

• не по-малко от 90 дни;
• не повече от 9 месеца в рамките на 12-месечен период.

Това означава, че дори при няколко договора, общият престой не може да надвишава законово установения максимум.

Практически насоки за работодатели

От практиката се наблюдават няколко чести грешки, които могат да доведат до отказ:

• непълна документация или неправилно преведени документи;
• липса на реално осигурено жилище;
• занижени условия на труд спрямо българските стандарти;
• опити за прехвърляне на разходи върху работника.

За да се избегнат проблеми, е препоръчително работодателите да работят със специалисти по трудова миграция или адвокати с опит в административните процедури.

Практически насоки за кандидати

За чуждестранните работници е важно:

• да проверят работодателя и условията предварително;
• да изискват ясен трудов договор;
• да не приемат устни договорки относно заплащане и условия;
• да са наясно с правата си по българското законодателство.

Разрешението за сезонен работник е ефективен инструмент за покриване на временния недостиг на работна ръка в ключови сектори на българската икономика. В същото време, процедурата е строго регулирана, с цел защита на пазара на труда и правата на работниците.

Правилното разбиране на изискванията и добрата подготовка на документите са ключови за успешното преминаване през процедурата – както за работодателите, така и за кандидатите.

Въвеждането на специален режим за продължително пребиваване на т.нар. „дигитални номади“ представлява съществена стъпка към модернизация на българското имиграционно законодателство и към повишаване на конкурентоспособността на страната като дестинация за дистанционно работещи специалисти. Чрез нормативното уреждане на статута на тази категория чужденци – лица, които извършват дистанционна трудова или стопанска дейност за работодатели или клиенти, установени извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария – България се присъединява към нарастваща международна тенденция. Тази тенденция позволява привличането на високодоходни специалисти и стимулира местната икономика, без да създава пряка конкуренция на националния трудов пазар.

Наред с това законодателните изменения засягат и съществуващите режими за трудова миграция, включително Синята карта на ЕС, Единното разрешение за пребиваване и работа и Вътрешнокорпоративния трансфер. Въпреки че част от измененията имат за цел оптимизиране на процедурите и по-ясно регламентиране на отделни етапи от административния процес, на практика се въвеждат и допълнителни административни изисквания. В определени случаи тези промени могат да се разглеждат като отстъпление от предходните усилия за облекчаване и ускоряване на процедурите по наемане на чуждестранни специалисти.

Основни законодателни изменения

С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, обнародван на 30 юни 2025 г., се въвеждат редица съществени изменения, които засягат режима на пребиваване и трудова заетост на граждани на трети държави.

На първо място, законът въвежда ново основание за издаване на разрешение за продължително пребиваване на дигитални номади. За дигитален номад се счита чуждестранен гражданин, който извършва дистанционна работа посредством информационни и комуникационни технологии и отговаря на едно от следните условия:
– притежава действащ трудов договор с дружество, установено извън ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария;
– представлява, притежава или управлява дружество, регистрирано извън тези юрисдикции, или притежава значителен дял в него (над 25%), чрез което предоставя дистанционни услуги, без да извършва дейност в полза на български юридически лица;
– предоставя услуги в лично качество на чуждестранни клиенти за период от най-малко една година преди подаване на заявлението, като услугите не са насочени към клиенти, установени в България.

За да получи такъв статут, кандидатът следва да докаже минимален годишен доход, равняващ се на не по-малко от 50-кратния размер на минималната месечна работна заплата в страната за предходната календарна година. Разрешението се издава за срок до една година, като законът допуска възможност за еднократно удължаване с още една година.

Второ съществено изменение засяга процедурите за издаване на Синя карта на ЕС и Единно разрешение за пребиваване и работа. Съгласно новата правна уредба кандидатите са задължени да представят удостоверение от Националния център за информация и документация (НАЦИД) за признаване на придобитото в чужбина висше образование след влизането им на територията на страната с виза тип „Д“. Това изискване представлява отклонение от досегашната практика, при която признаването на дипломата се изискваше единствено при упражняване на регулирани професии.

Промени са въведени и по отношение на здравноосигурителния статус на чуждестранните работници. Притежателите на Единно разрешение за пребиваване и работа вече ще бъдат включени в задължителната държавна здравноосигурителна система, по аналогия с режима, приложим към притежателите на Синя карта на ЕС. В резултат на това отпада изискването те да представят доказателство за частна здравна застраховка, покриваща целия период на престоя им в страната. Подобен режим се въвежда и за сезонните работници, които също ще подлежат на задължително здравно осигуряване.

Допълнително облекчение се въвежда по отношение на доказването на осигурено жилище при кандидатстване за Синя карта на ЕС. Документът за настаняване вече няма да се изисква на първия етап от процедурата по издаване на разрешението за работа, а едва при подаването на заявление за виза тип „Д“. Тази промяна има практическо значение, тъй като кандидатите няма да бъдат принудени да осигуряват жилище в България преди да получат одобрение за работа, което значително намалява финансовия риск и административната тежест.

Съществена промяна е въведена и по отношение на смяната на работодател от притежатели на Синя карта на ЕС. След изтичането на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, новият работодател е длъжен да подаде заявление до Дирекция „Миграция“, която трябва да издаде положително становище. Предходният режим изискваше единствено уведомяване на администрацията, без необходимост от изрично разрешение.

Наред с това законодателството вече допуска притежателите на Синя карта на ЕС да извършват независима професионална дейност, при условие че тя е в рамките на сектора, за който е издадено разрешението за пребиваване.

Промени са направени и в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като се разширява обхватът на понятието „висококвалифицирана заетост“ при кандидатстване за Синя карта на ЕС. В тази категория изрично се включват определени ръководни длъжности и специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии, което отразява нарастващото значение на дигиталния сектор в европейската икономика.

Въздействие върху работодателите

Законодателните изменения имат пряко отражение върху работодателите в България, които наемат граждани на трети държави. Организациите, подаващи заявления за Синя карта на ЕС, Единно разрешение за пребиваване и работа или вътрешнокорпоративен трансфер, следва да адаптират вътрешните си процедури и политики за съответствие с новите нормативни изисквания.

Особено съществено отражение има премахването на досегашния уведомителен режим при смяна на работодател от страна на притежатели на Синя карта след първата година на заетост. Въвеждането на задължително предварително одобрение от страна на Дирекция „Миграция“ значително ограничава гъвкавостта както за висококвалифицираните специалисти, така и за работодателите. Това може да затрудни мобилността на специалистите от трети държави и да намали достъпа на бизнеса до квалифицирани кадри, които до момента са били сравнително лесно привличани чрез този режим.