Blog

Credibly reintermediate backend ideas for cross-platform models. Continually reintermediate integrated processes through technically sound intellectual capital.
kakvi-trudnosti-mogat-da-vyzniknat-pri-naemaneto-na-rabotnici-ot-treti-strani-unitedglobal.webp

Какви трудности могат да възникнат при наемането на работници от трети страни?

В последните години наемането на работници от трети страни се превърна в устойчиво решение за българските работодатели, които се сблъскват с недостиг на квалифицирани и сезонни кадри. Макар че международните кадри носят редица ползи – мотивация, готовност за работа и дългосрочна ангажираност – процесът по тяхното привличане и интеграция е свързан и с немалко предизвикателства.

Юнайтед Глобал Сървисис е с опит в подбора на персонал от трети страни, ние знаем, че работодателите често се сблъскват със сложни административни процедури, културни различия и допълнителни разходи. Въпреки това, с правилна стратегия и професионална подкрепа, тези трудности могат да бъдат преодолени.

Основни предизвикателства при наемането на работници от чужбина

  1. Правни и визови изисквания

    • Получаването на визи, разрешения за работа и пребиваване е бавен и сложен процес. Често работодателите губят ценно време в бюрократични процедури.

    • Решение: Работете със сертифицирана HR агенция, която познава законодателството и може да ускори обработването на документи.

  2. Културни различия

    • Различният стил на работа, навици и комуникационни модели понякога водят до недоразумения в екипа.

    • Решение: Организирайте обучения по междукултурна комуникация и събития за сплотяване на екипа.

  3. Езикови бариери

    • Липсата на достатъчно владеене на български или английски език може да забави процеса на адаптация.

    • Решение: Предоставете езикови курсове и назначете ментори, които да подпомогнат първоначалното включване в работния процес.

  4. Разходи за наемане и обучение

    • Работодателите често подценяват допълнителните разходи – такси за документи, настаняване, обучение и социална интеграция.

    • Решение: Изградете дългосрочна стратегия за подбор и сключвайте договори, които гарантират възвръщаемост на инвестицията.

  5. Интеграция в екипа

    • Международните служители се нуждаят от време и подкрепа, за да изградят доверие и връзки с останалите.

    • Решение: Включвайте ги активно в фирмени инициативи и насърчавайте инклузивна работна среда.

Сравнение на предизвикателства и решения при наемането

Предизвикателство Решение
Правни изисквания и визи Използване на HR агенции за документооборот
Културни различия Обучения и междукултурни тренинги
Езикови бариери Езикови курсове и менторски програми
Високи разходи Дългосрочни договори и оптимизация на процеса
Интеграция в екипа Социални събития и екипни дейности

Как да оптимизираме процеса на наемане на работници от трети страни?

  • Изгответе ясна стратегия за подбор – дефинирайте предварително позициите, за които ще търсите международни кадри.

  • Работете със специализирана HR агенция – тя ще поеме правните процедури, ще ви насочи към подходящи пазари на труда и ще намали риска от грешки.

  • Подгответе адаптационни програми – включете езиково обучение, културни тренинги и вътрешнофирмени инициативи за новите служители.

  • Инвестирайте в дългосрочна интеграция – чрез менторство и план за професионално развитие ще увеличите лоялността и ефективността на международните работници.

Мониторинг и оценка на резултатите

За да се гарантира успешната интеграция на чужденци на работа в България, е важно:

  • да се провеждат регулярни срещи за обратна връзка;

  • да се оценява адаптацията на всеки служител;

  • да се идентифицират области за подобрение в процеса на наемане.

Инвестиране в културни и екипни мероприятия

Организирането на тиймбилдинги, културни вечери и социални инициативи улеснява сближаването между местни и международни работници. Това води до повишено доверие, по-добра комуникация и по-висока продуктивност.

Допълнителни съвети от HR агенция за успешното наемане на международни работници

  • Създайте инклузивна среда – където всеки служител се чувства ценен и приет.

  • Опростете административните процеси – предоставете ясни инструкции и съдействие за документи.

  • Поддържайте редовна комуникация – чрез индивидуални срещи и анкети за удовлетвореност.

Наемането на работници от трети страни е процес, който изисква време, ресурс и правилна стратегия. Трудностите могат да изглеждат значителни, но с професионалната помощ на Юнайтед Глобал Сървисис като HR агенция за подбор на чуждестранни кадри, работодателите могат не само да преодолеят тези бариери, но и да изградят стабилни и мотивирани екипи.

Инвестицията в международни служители носи дългосрочни ползи за бизнеса – по-висока производителност, устойчивост и конкурентоспособност на пазара на труда.


razhodi-chuzhdenci-treti-strani-rabotodateli-unitedglobal-1200x800.jpg

Разходи за наемане на чужденци – какво трябва да знаят работодателите?

В последните години една от най-често срещаните практики при избора на сезонни работници и специалисти е търсенето им не само в рамките на България, но и извън страната. Тази тенденция в наемането на чужденци от трети страни се засилва и е очевидно, че ще се запази и в бъдеще. Като надежден HR партньор, Юнайтед Глобал Сървисис има за цел да бъде полезен както на кандидатите, които избират да се установят или завърнат в България, така и на работодателите, които искат да подсигурят устойчив човешки ресурс.

Наред с намирането на най-подходящия кандидат, винаги стои въпросът: „Какъв бюджет е необходим за наемане на чужденци?“ и „Колко време ще отнеме процедурата?“. В тази публикация разглеждаме по-подробно темата за разходите за наемане на чуждестранни работници, особено при избор на кандидати извън ЕС. Ако кандидатът е български гражданин, който се завръща, или гражданин на ЕС, разходите са значително по-ниски.

Категории разходи при наемане на работници от трети страни

1. Държавни такси

Държавните такси са фиксирани и зависят от процедурата по издаване на разрешително за работа и пребиваване. Когато кандидатът е гражданин на трета страна, се изисква и виза тип D за дългосрочно пребиваване. Таксите се определят според вида процедура – Синя карта на ЕС, Единно разрешително за пребиваване и работа, вътрешно-корпоративен трансфер и др. Общата стойност варира според типа разрешително.

2. Разходи към подизпълнители

Тази категория включва:

  • Преводи и заверки на документи – цената зависи от езика, обема и вида на документите.

  • Нотариално заверени копия – необходими за подаване в институциите, като цената зависи от броя на документите и изискваните екземпляри.

  • Медицинска застраховка за чужденци – задължителна за всички кандидати от трети страни, със средна цена между 150 и 350 лв. годишно.

  • Куриерски услуги – кандидатът трябва да изпрати оригинални документи в България, а работодателят – обратно към страната на произход. Стойността зависи от държавата и избрания начин на доставка.

  • Агенции за подбор и релокация – ако работодателят няма опит, най-сигурният вариант е да работи с HR агенция, която координира целия процес и спестява време и ресурси.

3. Технически и оперативни разходи

Те често се подценяват, но имат важно значение за успешната интеграция:

  • Наем или осигуряване на жилище за бъдещия служител.

  • Транспортни разходи до България.

  • Преместване на членове на семейството.

  • Разходи за транспорт на лични вещи и мебели.

Практически съвети за работодатели

Опитът на Юнайтед Глобал Сървисис показва, че предварителното планиране на бюджета е най-сигурният начин да се избегнат изненади както за работодателя, така и за кандидата. Законодателството в България не задължава работодателя да поема всички разходи за наемане на чужденци, което дава възможност за гъвкавост при изготвяне на оферта към бъдещия служител.

Нашият съвет е компаниите да обсъждат предварително всяка категория разходи с кандидатите си – от държавни такси и медицински застраховки до оперативни и релокационни разходи. Това изгражда доверие, създава ясни условия и помага за по-успешната интеграция на чуждестранния персонал.

Юнайтед Глобал Сървисис е надежден HR партньор при наемането на работници от трети страни. Ние осигуряваме прозрачност, професионализъм и експертна подкрепа във всяка стъпка от процеса – от подбора до интеграцията на служителите във вашата компания.


trudova-migraciya-unitedglobal-1200x800.jpg

Наемане на чуждестранни и сезонни работници в България – актуални правила и процедури

Недостигът на квалифицирани и сезонни кадри е трайно предизвикателство за растежа на българската икономика и се засилва трудовата миграция от трети стран. През 2024 г. Агенцията по заетостта е одобрила 10 403 молби за достъп до пазара на труда на граждани от трети държави – като най-много кандидати идват от Киргизстан, Узбекистан и Непал. В отговор на тези тенденции законодателството в областта на трудовата миграция се променя почти ежегодно, а от юни 2025 г. вече е въведена и нова виза за дигитални номади.

1. Правна рамка за наемане на чужденци в България

Четири основни закона регулират достъпа на граждани на трети държави до българския пазар на труда:

  • Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ) – определя видовете визи и разрешения за пребиваване.

  • Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) – описва условията и реда за наемане на чужденци.

  • Кодекс на труда (КТ) – съдържа специфични разпоредби, включително за работа от разстояние.

  • Подзаконови актове – уреждат конкретни документи, срокове и държавни такси.

В зависимост от квалификацията и целта на наемане, работодателите могат да използват различни „коридори“ – от EU Blue Card за висококвалифицирани кадри до облекчени режими за сезонна заетост.

2. EU Blue Card – възможност за висококвалифицирани специалисти

EU Blue Card е предпочитаната процедура за наемане на специалисти като IT инженери, лекари, архитекти. Основни изисквания:

  • Заплащане – минимум 1,5 × средната брутна заплата (2609 лв. за 2023 г., актуализира се ежегодно).

  • Срок на валидност – до 4 години, с възможност за дългосрочно пребиваване след 5 години.

  • Ограничения – през първите 2 години смяна на работодател се допуска само при изрично разрешение.

  • Облекчение след 2 години – смяната се извършва с уведомление, без нова пълна процедура.

Тази опция е най-подходяща за работодатели, които търсят стабилна и дългосрочна заетост от доказани професионалисти.

3. Общо разрешение за работа – при липса на местни кадри

Когато позицията е със средна квалификация и няма подходящи кандидати от България или ЕС, се кандидатства за общо разрешение за работа:

  • Срок – до 12 месеца с възможност за подновяване.

  • Условие – длъжността, мястото на работа и заплатата трябва да останат непроменени.

  • Санкции – промяна без уведомяване води до отнемане на разрешението.

Този режим изисква стриктно спазване на условията, за да се избегне риск от загуба на правото за наемане на чужденци.

4. Вътрешнокорпоративен трансфер (ICT)

Международните компании могат да прехвърлят мениджъри и ключови експерти в българските си офиси чрез разрешение за вътрешнокорпоративен трансфер:

  • Срок – до 3 години за ръководители и специалисти.

  • Предимства – по-бърза процедура и възможност за прехвърляне на експерти с конкретен опит в компанията.

5. Виза за дигитални номади – нова възможност от 2025 г.

От юни 2025 г. влезе в сила дългосрочна виза за дистанционни работници, които са наети от чуждестранен работодател:

  • Изисквания – доход минимум 200% от минималната заплата, здравна застраховка, договор за жилище.

  • Срок – до 24 месеца.

  • Ограничения – не позволява трудов договор с български работодател.

Подходяща е за компании, които искат да привлекат експерти, работещи дистанционно от България.

6. Работа от разстояние – задължения по Кодекса на труда

При наемане на чужденци за дистанционна работа работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия в домашния офис, а адресът трябва да бъде деклариран пред МВР.

7. Сезонна заетост – бърз достъп до работна сила за туризма и земеделието

7.1 До 90 дни – регистрационен режим

  • Подаване на декларация за регистрация в Агенцията по заетостта.

  • Виза С (ако е необходима) + регистрация.

  • Срок на разглеждане – до 10 дни, без държавна такса.

7.2 От 90 дни до 9 месеца – разрешение за сезонен работник

  • Договор от 3 до 9 месеца.

  • Процедура: първо Агенция по заетостта (15 дни), после МВР и виза D (още до 15 дни).

  • Държавна такса – 100 лв.

  • Издаване на карта „сезонен работник“.

7.3 Задължения на работодателя

  • Осигуряване на транспорт, жилище и здравна застраховка – без удръжки от заплатата.

  • Спазване на квотите – 20% (35% за МСП) от общия брой наети.

  • Деклариране на всяка промяна в условията на труд.

8. Рискове при неспазване на процедурата

  • Започване на работа без виза/регистрация – глоба до 10 000 лв. и блокиране на квотата.

  • Удържане на разходи от заплатата – глоба до 15 000 лв. и забрана за наемане за 12 месеца.

  • Просрочване на подновяване – загуба на право за наемане за 1 година.


Юнайтед Глобал Сървисис е специализирана в трудовата миграция, като винаги съветваме работодателите да подготвят процедурите по наемане на чужденци проактивно, с ясен план за срокове, документи и изисквания. Това не само гарантира законно наемане, но и изгражда устойчива стратегия за привличане на квалифицирани и сезонни кадри в условията на конкурентен пазар на труда.

 


rabotnici-treti-strani-proizvodsvto-unitedglobal-1200x640.jpg

Заетост на чужденци – нормативна уредба

І. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

за достъп до пазара на труда на чужденци

        Наемането на чужденци на територията на Република България се определя от действащото национално законодателство в областта на наемане на чужденци, което осигурява защита на националния трудов пазар, гарантира правата на българските граждани и е в съответствие със законодателството и практиката на Европейския съюз в тази област.

Трудовата заетост на чужденци на територията на Република България е регламентирана в Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и Правилника за неговото прилагане /ППЗТМТМ/.

ЗТМТМ предоставя равен достъп до българския пазар на труда и равно третиране на гражданите на друга държава – членка на ЕС, на държава – страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, но поставя определени изисквания и ограничения за достъп до пазара на труда за граждани на трети държави.

Гражданите на трети държави могат да извършват дейност на територията на Република България само ако пребивават на законно основание на територията на страната, което се удостоверява със съответното разрешение за пребиваване или разрешение за пребиваване и работа, издадени от Министерството на вътрешните работи, или след издаване на разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за работа или за извършване на дейност на свободна практика.

Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда на чужденци с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Р България или с приравнени на техните права чрез предоставеното им право на убежище, с предоставена международна закрила или временна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и членовете на техните семейства..

3аетостта на членовете на семейства на лицата с разрешение за дългосрочно пребиваване, членовете на семейства на български граждани или на граждани на държава – членка на ЕС, на държава – страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, се декларира от работодателя по ред, определен в ППЗТМТМ.

Право на достъп до пазара на труда нямат граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал.1, т.2, 6-8,10,14,16,19,20 и 23 от Закона за чужденците в Република България.

Съгласно чл. 26, ал. 11 ЗЧРБ, се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, когато се установи, че предприятието на работодателя е създадено или извършва дейност с основната цел да улеснява влизането и пребиваването на чужденци. В тези случаи дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областната дирекция на Министерството на вътрешните работи сезира Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите на прокуратурата.

Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато е  отнето правото на достъп до пазара на труда.

       В ЗЧРБ и ЗТМТМ са предвидени различни режими и процедури за достъп до пазара на труда в зависимост от заетостта, която желаят да упражняват работниците-граждани на трети държави на територията на страната. В определени случаи разрешението се издава от Министерството на вътрешните работи /МВР/, като в него се включва и положителното становище на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда (например Единното разрешение за пребиваване и работа /ЕРПР/, Синята карта на Европейския съюз /СК на ЕС/, Разрешение за сезонен работник /РСР/ и Разрешение за преместване на лице по вътрешнокорпоративен трансфер /ВКТ/), а в други се издава първо разрешение за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и въз основа на него се издава разрешението за пребиваване от Министерството на вътрешните работи (например разрешението за работа /РР/ и разрешението за извършване на дейност на свободна практика/СП/).

 

Работодателите, установени в трета държава, които командироват работници и служители територията на Р България са задължени да уведомяват Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) за командироването,  чрез подаване на заявление, по електронен път, лично или чрез определено от тях лице, най-късно до започване предоставянето на услугите. 

Заявленията/декларациите се подават в МОДУЛ „ЗАЯВЛЕНИЯ“ наединния национален уебсайт относно командироване на работници на следния електронен адрес: https://postedworkers.gli.government.bg/

Внимание: За всяко изменение на обстоятелствата по подадено заявление, дружествата уведомят ИА ГИТ незабавно.

Здравно осигуряване на граждани на трети държави, работещи по трудови правоотношения с български работодател:

Кръгът на лицата осигурени в НЗОК е уреден с разпоредбата на чл.33 от ЗЗО.

Гражданите на трети държави са осигурени в НЗОК в случай, че имат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Дългосрочното или постоянно пребиваване в Република България е фактора, който е решаващ за здравно осигуряване в НЗОК за гражданите на третите държави. Следователно тези, от тях, които имат такова пребиваване, са обхванати от здравното осигуряване на НЗОК и осигурителя (работодателя), следва да внася и здравноосигурителни вноски за тези лица.

Гражданите на трети държави, които имат разрешение за пребиваване  различно от разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, не са обхванати от здравното осигуряване в НЗОК. Изключение от това правило са:

  • Чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, „Синя карта на ЕС“ и „Разрешение на сезонен работник“ по реда на ЗЧРБ;
  • случаите в които се сключват трудови договори с  граждани на РСеверна Македония, РСърбия, Черна гора и РАлбания, поради това че с тези държави България има сключени споразумения за социална сигурност, в чиито материален обхват е и здравното осигуряване.

случаите при които  за граждани на трети държави се прилага чл. 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010. Тогава когато тези граждани са пребивавали на законно основание и са били обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004)  в дадена държава–членка и при наличие на трансгранична ситуация между Българи и друга държава–членка на ЕС. Тези граждани за да бъдат включени в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, е необходимо да представят в ТД на НАП формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка, за периода до идването им в България.

 

ІІ. ПРОЦЕДУРИ

1.   Агенция по заетостта предоставя на Дирекция „Миграция“ към МВР писмено становище за достъп до пазара на труда в случаите на:

2. Агенция по заетостта издава разрешение за достъп до пазара на труда в случаите на:

3. Агенция по заетостта извършва регистрация на работници, граждани на трета държава за: 

4. Деклариране на заетост на граждани на трети държави:

Работодателят декларира в Дирекция „Бюро по труда” по месторабота заетостта на:


rabotnici-treti-strani-unitedglobal-1200x675.jpg

Назначаване на сезонни работници от трети страни

 

С всяка година се увеличава процентът на фирмите в България, които изпитват затруднения при намирането на персонал. Най-засегнати са нискоквалифицираните позиции в сфери като хотелиерство и ресторантьорство, селско стопанство и др. За да избегнат това затруднение все по-често фирмите прибягват до назначаването на граждани от трети страни (държави извън ЕС).В настоящата статия накратко ще бъдат разгледани какви са условията, основните етапи и процедури при назначаване на чужденци, граждани от трети страни на трудов договор за сезонна работа и какви са задълженията относно осигуряването и данъчното облагане на тези лица в България.

Сезонна заетост

Сезонната работа е временна заетост, която зависи от смяната на сезоните и е свързана с определено време на годината.

Списък с икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните се утвърждава от министъра на труда и социалната политика. Според действащата заповед (Заповед РД-01-47/17.01.2017 г.) в списъка са включени два сектора – селско, горско и рибно стопанство; хотелиерство и ресторантьорство.

Периодите, за които чужденец може да бъде нает на сезонна работа са:

– до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца;

– от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца.

Условия за наемането на сезонни работници граждани от трети страни

Условията и редът за наемането на чужденци – граждани на трети държави на територията на Република България са нормативно регламентирани в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), Правилника за прилагане на закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ), Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и Правилника за прилагане на закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ).

Граждани на трети страни могат да се назначават само на длъжности, за които не се изисква българско гражданство и са изпълнени следните изисквания:

– условията на труд и заплащане да не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за същата категория труд;

– чужденецът, гражданин на трета държава да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност, които са удостоверени с легализирани и преведени на български език документи;

– чужденецът, гражданин на трета държава трябва да пребивава законно и да има получено разрешение за сезонна работа;

– фирмата, която ще назначава чужденците да няма налични задължения към Националната агенция за приходите.

Процедура по назначаване

Сключване на договор

Процедурата по назначаване започва със сключването на трудов договор между българският работодател и работника – гражданин на трета държава.

Договорът, който се сключва е срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 24, ал. 1 или ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Освен реквизитите посочени в чл. 66, ал. 1 от КТ в договора задължително се описва:

– задължението на работодателя да заплати разходите за транспорт от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в България и обратно (независимо от причините за прекратяване на трудовото правоотношение).

– задължението на работодателя да осигури подходящо жилище на чужденеца и за чия сметка са разходите за наем.

– задължението на работодателя да заплаща медицинското лечение и здравни застраховки по време на престоя на чужденеца в България.

При сключване в договора не се посочва конкретна дата на постъпване на работа, тъй като към този момент няма издадено разрешение за работа на лицето.

За да може да бъде подаден електронен трудов запис с трудовия договор чужденецът, гражданин на трета държава трябва да получи служебен номер от НАП. Искане за издаване на номера може да бъде подадено от работодателя с нотариално заверено пълномощно.

Получаване на разрешение и започване на работа

За да могат да упражняват трудова дейност при работодател на територията на България гражданите на трети държави трябва да получат разрешение за пребиваване и / или за работа, издадени от Министерството на вътрешните работи или от Агенцията по заетостта.

Разрешението се издава по искане на работодателя и е за определен период от време, за работа на конкретно работно място, длъжност и работодател.

При кандидатстване за разрешението чужденецът трябва да пребивава извън територията на България.

Процедурата за издаване на разрешение е в зависимост от продължителността на сезонната работа – до 90 дни или от 90 дни до 9 месеца.**

Сезонна заетост до 90 дни

Чужденците, граждани на трети държави могат да упражняват сезонна заетост за период до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца след регистрация в Агенция по заетостта, като не се изисква разрешение за пребиване.

В Агенция по заетостта работодателят подава документите посочени в чл. 32, ал. 1 от ППЗТМТМ, който включват: декларация по образец (приложение № 5 от ППЗТМТМ); копие на страницата на документа за задгранично пътуване със снимката и личните данни на чужденеца; заверено копие на сключения трудов договор и длъжностната характеристика към него; декларация от работодателя, че на сезонния работник е осигурено подходящо жилище; декларация от работодателя, че са спазени условията за труд и заплащане и други.

След потвърждаване на регистрацията от страна на Агенцията по заетостта работодателя уведомява чужденеца и той следва да кандидатства за получаване на виза C за краткосрочно пребиваване за целите на сезонната заетост (само ако за държавата, чийто гражданин е чужденеца се изисква виза).

След получаване на визата чужденеца, гражданин на трета страна може да пристигане в България и да започне работа.

В срок от 7 дни от датата на действително започване на работа работодателя задължително уведомява писмено за това Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ).

При получено разрешение за сезонна заетост до 90 дни чужденеца, гражданин на трета държава не може да сменя работодателя си и да сключва втори трудов договор при друг работодател.

Сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца

Чужденците, граждани на трети държави могат да упражняват сезонна заетост за период от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца след издаване на разрешение за пребиваване и работа тип Разрешение за сезонен работник.

За издаване на разрешението работодателят подава в дирекция Миграция или в сектор Миграция при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи документите посочени в чл. 24к, ал. 7 и 8 от ЗЧРБ. Необходимите документи включват: заявление по образец (Приложение 3а от ППЗЧРБ); копие на валиден документ за самоличност на чужденеца (паспорт или заместващ го документ); заверено копие на сключения трудов договор и длъжностната характеристика към него; декларация от работодателя, че на сезонния работник е осигурено подходящо жилище; декларация от работодателя, че са спазени условията за труд и заплащане; свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът и други.

След получено потвърждение за правото на достъп до пазара на труда работодателя уведомява чужденеца и той в срок до 20 дни следва да кандидатства за получаване на виза D за дългосрочно пребиваване (по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ).

След получаване на визата чужденецът, гражданин на трета страна може да пристигане в България. В срок от 7 дни след влизане в страната чужденецът, заедно с работодателя следва да се подаде документи за получаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Необходимите документи (чл. 24к, ал. 18 от ЗЧРБ) се подават в дирекция Миграция или в сектор Миграция при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

След получаване разрешението и документ за пребиваване (с тип разрешение – сезонен работник) чужденецът може да започне работа.

В срок от 7 дни от датата на действително започване на работа работодателя задължително уведомява писмено за това Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ).

Разрешението се издава за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца. В рамките на максималния период от 9 месеца разрешението може да бъде удължено еднократно при продължаване на трудовия договор при същия работодател или при смяна на работодателя.

Предсрочно прекратяване

Ако трудовото правоотношение с чужденеца, гражданин на трета държава бъде прекратено предсрочно, в срок от 3 дни от датата на прекратяване работодателя уведомява писмено Агенцията по заетостта (чл. 10, ал. 4 от ЗТМТМ).

Осигуряване и облагане на дохода

За гражданите на трети държави, наети от работодатели в България по отношение на осигуряването и данъчното облагане се спазват разпоредбите на българското законодателство освен ако между България и държавата на чужденеца няма сключен международен договор за социална сигурност и / или спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО).

За дължимите осигуровки и данък работодателя има задължението да подава декларация образец 1 и образец 6.

Социално осигуряване

Наетите по трудово правоотношение от български работодател чужденци за извършваната от тях трудова дейност на територията на България са лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Осигуряването възниква от деня, в който чужденците започват да упражняват трудова дейност.

Здравно осигуряване

Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 4г. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на задължително здравно осигуряване в България подлежат чужденците, граждани на трети страни, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник (сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца). Задължението за осигуряване възниква от датата на получаване на разрешение за пребиваване.

За чужденците, граждани на трети страни, които пребивават краткосрочно в страната (сезонна заетост до 90 дни), здравноосигурителни вноски не се дължат. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ.

Осигурителен доход

Осигурителния доход, върху който се дължат вноски включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност и не може да е по-малко от минималния осигурителен доход за длъжността и повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

За доход от трудова дейност, върху който се дължат осигурителни вноски се считат и направените от работодателя (след започване на работа на чужденеца) разходи за наем (на наетото жилище на чуждестранния работник), за медицинско лечение и за здравни застраховки. Тези разходи не се възстановяват и не се приспадат от възнаграждението на работника – гражданин на трета държава.

Облагаем доход

Доходите, които чужденците, граждани на трети страни получават от работодатели в България се облагат по реда на Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) .

В облагаемият доход по ЗДДФЛ освен полученото трудово възнаграждение се включват и разходи за транспорт от мястото на произход на чужденците до работното им място в България, разходите за наем на жилището в България (ако се заплаща от работодателя) и разходи за здравни застраховки (ако не са социални разходи предоставени в натура).

 




Надежден партньор за внос на работници от трети страни





Вашият надежден партньор за преодоляване на недостига на работна ръка!




+359 876 041 212


Работим за Вас

При възникнали въпроси или нужда от консултация сме на разположение 24/7.




Юнайтед Глобал Сървисис 2026. Всички права запазени.



Юнайтед Глобал Сървисис 2025. Всички права запазени.